Работите от цикъла ОСТАНКИ са създадени в края на 1995 и началото на 1996 година. Всички те са във формат 50 х 65 см. Някои от работите са изпълнени със сух пастел на цветна хартия, а други – с акварел. Може би ще бъде интересно да се знае, че почти всички композиционни елементи са подведени под определени математически правила. Самият цикъл беше вдъхновен от серия снимки, свързани с изследвания в областта на умората на металите. Една област, в която има големи напрежения и деформации, от които се получават интересни форми и фактури. По-късно, към цикъла бяха включени и образи от ежедневието, но подведени под общата тема.
В началото идеята беше просто да бъдат естетизирани останките, т.е. неща, употребени и ненужни. В процеса на работа обаче, се оказа, че един толкова тривиален мотив може да бъде носител не само на естетика, но и на допълнителен смисъл. Просто, защото човек има способността, а може би и участта да придава смисъл на нещата. Ще се опитам да спомена тук, някои от идеите, които могат да бъдат асоциирани с темата за останките, в един по-широк смисъл.
Останките са нещо, което е останало от нещо друго. Те ни казват, че нещо е съществувало, нещо е било, а сега го няма... или поне не е в изначалното си активно състояние. По този начин сме отведени до темата за преходността и така поставени директно в потока на времето. Ако можем да си представим, какви са били нещата в началото, как бавно са се променяли или са били променяни, какви са сега и как постепенно ще изчезнат, можем да почувстваме бавния ход на времето.
От друга страна, бихме могли да приемем тези деформирани неща, тази уморена материя като една метафора за края на индустриалното общество с цялата му претенциозност и безогледност. Нищо и никой не е избягнал дълбокия тих мрак на времето, където само останките остават за момент, преди да бъдат погълнати от вечността. Това е тяхното откровение.